А спеше паркът... И валеше сняг.
Засипваше треви и клони.
Целунах те. И после пак. И пак...
Ти само думичка отрони:
"Пак!" И като във странен ритуал,
навеждах се и те целувах –
без дъх останал, глух и онемял.
Сърцето бурно възликува!...
Валеше и затрупваше следи...
И всичко почваше отново.
И кой бях аз, коя бе ти преди?
Души, за тайнството готови! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация