1.11.2008 г., 7:36 ч.  

И пак вървя... 

  Поезия » Любовна
1039 0 24

Посрещах всеки изгрев с благодарност,

изпращах всеки залез  със мечти.

Очите ми откриваха пространства,

в които бяхме само аз и ти.

 

Не беше обич. Беше просто лудост –

във всяка моя клетка и в кръвта.

Умирах бавно. Жива съм по чудо. 

И пак вървя. Към любовта вървя.

 

 

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??