Не е последен този влак, грешиш –
щом аз съм тук, не е последна гара.
С теб двамата напред ще продължим,
на приказката ще допишем края.
В човешката любов сезони няма.
(Понятие е само старостта.)
Не съм измислица, не съм измама –
аз идвам да ти върна пролетта.
Повярвай – и мигът ще оживее.
Поискай ме – ще стъпим в младостта.
И тези релси винаги ще пеят,
че тука се е сбъднала мечта.
© Елица Ангелова Всички права запазени
макар и тъжно пак си остава нежно и красиво!
Сърдечни поздрави Ели!