20.02.2014 г., 11:03 ч.

И принцът остана сам 

  Поезия
472 0 0

Прилича ли на мен, кажи ми,

прилича ли на мен сега...

и устните, и същите целувки

дават ли ти като мен, кажи?

А в очите, къде са дълбините,

виждаш само морскосините лъжи

и потъваш в плитчините,

бяло знаме вдигаш да стърчи.

 

 Но ако прилича тя на мен по нещо,

то със сигурност не е гласа...

топлеха те мойте думи нежно,

дори навън да беше снежно.

И вечер сам като заспиваш,

помни, че аз не съм сама...

за довиждане да чуя искам

твоя стон мъчителен, ридай!

 

Кажи ми, че не бях твоята принцеса,

кажи ми, струваше ли си нощта?

Ще дойда аз когато духом паднеш,

но не, за да  подам ръка...

От високо ще погледна

(брегът за теб високо ще е, знам)

и ти, горкичкият, утеха

бездомен ще търсиш по света.

© Гергана Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??