Когато ме разпътват ветрове
и нямам сили повече да дишам,
когато лед сърцето ми скове-
тогаз тъгата се прокрадва скришом.
Когато ме разлива самота
и разпилява моите усмивки,
тогава ме боли от тишина-
студено е под нейните завивки.
Когато ме целува любовта
и в нея се разтапям от копнежност,
тогава се разлиствам в красота
и разцъфтявам- в цвят от нежност.