И само миг
е нужен
на земята,
за да си отново
чистият и святият.
Да бъдеш лъч,
да бъдеш песен,
от дете изпята.
Да си невидимият,
дето цвете подарява
на съдбата,
а тя му се усмихва -
споделена.
Мирна и честита,
като ръка в тревата.
Тревата у дома
и на земята.
Само миг е нужен,
за да си отново
чистият и святият.
© Кирилка Пачева Всички права запазени