Тихо се стеле тъгата в душите ни,
предзимно студено е, попари слана,
някой убива невинни врабчета,
умират в небето звезда след звезда.
Тъжно в здрача на късната вечер
някъде пее за последно щурче
и в самотната си есенна песен,
то плаче за всяко убито врабче.
И дочул Бог за щурчова жалба,
от щурчето сбира сълза след сълза,
в небето отново със обич ги връща
и раждат се пак звезда след звезда.