nellnokia (Нели Господинова)
225 4031
28.08.2014 г., 20:52 ч.

И сега се уча да обичам пак 

  Поезия » Любовна
1144 1 13

 


Толкова много любов разпилях, 
че за тебе почти не остана…
И сега се уча да те обичам… Как?
Забравям, че любовта е рана.
И се усмихвам като хлапак,
щом поглед спреш върху мене.
Дъхът ми спира и тръгва пак.
И шепнат устните „няма време”.
Но аз събирам любов за нас –
понякога трудно, друг – лесно.
Навици, минало, възгледи, страх –
и думи… до болка честни.
А сърцето ми малко бие, ей тъй –
ту бавно, ту на откоси…
И ти подслажда чашата с чай, 
и те затрупва с въпроси.
И никнат плахо зрънца любов
насред руини, готови
да значат още един живот…
Но как оживяват любови?
И как до днеска без теб живях?
Не търся любов голяма…
Една тъй малка в сърцето сбрах…
А то днес огромно стана.



© Нели Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Толкова е дълбоко.
    Замисли ме!
    Благодаря ти, Нели!
  • Нели, поздравления и от мене! И любовта има нужда от мъдрост!
  • Оригинално поетично бисерче, посветено на
    любовта! ПОЗДРАВИ!
  • ... зрънца огромносърцеви отронени...
  • Толкова искрено, толкова хубаво...
  • Много хубаво!!!
  • Хей, земеделецо, добре дошъл на софрата със стихота!
    Елице-Водице!Благодаря за задълбоченото разглеждане на творбата!
    Санвали, стихото се радва на комплимента ти!
  • Когато отворим сърцето си за Любовта, то става голямо...

    Прекрасно стихо, Нели!
  • Новото тук е в преоткриването на любовта.
    Всяка следваща любов се възприема като най-силна и истинска, а предходните са стъпала към нея.
    И хем ти е познато, хем с наслада попиваш всяка дума, сякаш за първи път чуваш за това.
    Искреността придава сила на всеки израз и постига въздействие.

    Впечатли ме и стихосложението - в съвременен стил.
  • Стихото е много хубаво!
  • Мерси, Патриция! Анна! Мисана, благодаря за този издържан коментар и за споделеното мнение. За любовта се пише трудно... А и толкова много хора са писали досега, че не зная дали може да се каже нещо ново. Надявам се, че с този стих съм успяла да споделя гледната точка на лирическата. Поздрави!
  • "Приех живота като рана" /Артюр Рембо/. Любовта, като част от живота е също рана, но такава, която не гноясва. И оценяваме какво значи живот без любов, или живот с любов, едва на по-късни години. Тогава именно се научаваме как да опазваме любовта - това живо пламъче, което "прави огромно сърцето".

    Поздравление за толкова хубавия ти стих, Нели! Преживял съм описаното от теб. То е автентично и затова мога да го оценя. При това най-високо.
  • Прекрасно е,Нели!
Предложения
: ??:??