Роби (Роберт)
511 3486
8.02.2017 г., 7:25 ч.  

И ще го моля да не си отива 

  Поезия
517 2 20

Пак вслушвам се във този късен дъжд,

приспивно зад стъклото който шушне...

Да можех да го разбера веднъж,

какво ми казва с хладните си устни?...

 

Дали във тъмното не ми шепти

за ласката на пролетния вятър

от сън която буди младите треви

и посевите, спящи във земята?...

 

За птиците ли ми разказва  той,

които време е да се завръщат,

или за оня страховит порой,

отнесъл хора, и мечти, и къщи?...

 

А може би разказва ми дъждът,

че в някоя прекрасна лятна вечер,

когато и цветя, и птици  спят,

при мен ще дойдеш много отдалече?...

 

Ще грейне в светлина светът навън

от любовта, при мен внезапно спряла...

Ще бъде най-красивият ми сън!...

А ти ще бъдеш истинска и в бяло!...

 

Дали това разказва този дъжд?

Едва ли някога ще го узная!...

Но убеждавал съм се не веднъж -

на всички приказки е хубав краят!...

 

Затуй щом в утрото си тръгне пак

и се сбогува с мене мълчаливо,

ще го настигна до самия праг

и ще го моля да не си отива!...

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??