21.09.2007 г., 9:40 ч.

И следите във очите 

  Поезия
656 0 11
Утрин е. И здрач се лее...
над заспалите къщурки.
Птица сънена се рее.
А от дървената хурка
тихо се проточва вопъл
на източваща се вълна.....
В този сън, болящ и топъл,
колко чаках да се върна!
Клепките ми натежали
милва мирисът на въглен.
Вълненото одеяло,
скърцащият жилав ръжен,
меките следи на баба
по парцалената черга,
сянката превита, слаба...
Песента й бе неземна!
Песента й бе за болка
и за загуба, за мъка....
Тази песен! Как я помня!
Бе за обич, за разлъка!
И тогава съм разбрала,
че животът сипва люто
във душите, по телата...
После тръгва си нечуто.
Само песните остават.
И следите във очите.
Да ни спомнят, че сме равни,
щом от тука си отидем...

© Катя Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??