И... стъпките белязах -
от тръните в нозете си.
Вървях през драките,
не беше светло!
Не, не гонех върховете,
а мечтите...
Уви, раняваха ги изстрели,
от свои и от чужди -
недовиждащи,
че нося светлина в сърцето си...
Не искаха да видят светлината,
да вкусят плод от сладост натежал, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация