на прага прелива
в сребърно есен
свлякла съм мислите –
някъде в скута ти
дълго зашивах
по устните себе си
само оставих малко...
по струните...
в кръпки втъкала съм
нежна усмивка
жадно по чашите
устни съм вплела
пий до където
започват очите ми
после тръгни...
(и сънят е постеля)