selene727 (Северина Даниелова)
129 1330
4.05.2014 г., 12:13 ч.

и тази сутрин... (ръждиво) 

  Поезия » Бели стихове
656 0 5

...
Сутрин
 са ръждясали
  и
   гласните ми струни
от непеене
 в безсънища
  безнотни
   без думи
    безумни
както се помисля
 и безчувственост
  скрежасала
   сиротна
сутрин
 плесенясала
във празни петолиния
 отвеяна
  не се запомних
   и отминах се
по-няма
 и безизразна
  от тишийната..
        
       
Няма ме
                 И тази сутрин
Няма ме..

© Северина Даниелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво на теб
  • Интересно си изразила трудното вписване в деня - понякога.
    Харесвам експресивната ти дързост!
  • Ена и за момент не съм си помислила, че се заяждаш. Колкото до това дали ставаш за поет, не мисля че аз съм мерилото с което да се мериш... Та аз съм още дечко, ако изобщо ставам за поет - то определено няма да е в сегашно време, ха-ха (макар че си мисля, че създавам някакви хубави нещица...) А твоето „Той“ наистина ме грабна (:
  • Дани, благодаря ти за прекрасния коментар!
    Мисана, за пореден път се убеждавам, че ме разбираш напълно. Благодаря, за което!!
    Ена, по принцип не бих правила дисекция на нещо, което съм написала, НО ще направя изключение за теб, защото си ми симпатична :P :
    в цитата, който не разбираш, в същност се описват все още гласните струни, или по-конкретно безумието им - което е като мисълта, която протича пез главата ти, но ти си безчувствен за нея и тя за теб - безчувствена мисъл: „както се помисля и безчувственост“; А тази безчувственост съм я изкристализирала до двете утвърждаващи „скрежасала“, „сиротна“, за да бъде чувството още по-акцентирано и образно, чрез тях вкарвам художническото - това което дава кожа и облик - характера на безчувствеността; „сутрин“ & „плесен“ - са две думи, които използвам много често, натоварени са със много значение в мен и по принцип са двете противоположности. Ако поискаш от мен първа асоциация за нещо чисто, за нещо, което предизвиква хармония и щастие в мен - или ще изскочи това, или детско личице (те за мен са едно и също). Колкото до „плесен“ - това е възможно най-ужасната ми асоциация - навява ми нещо отвращаващо, непоносимо, дори самият И цвят е отвратителен, имам чувството, че ако я пипна - ще се разложа като нещо прокажено, стяга ме слънчевият сплит и направо почва да ми се повдига (по-ужасна е единствено „гмеж“). Мисля че се подразбира от по-горните и по-долните редове - защо съм съчетала тези противоположности. Слънчеви дни И сутрини -С
  • Северина, по всичко личи, че в теб се е пробудил поетичният Deux es machina!

    Този път печелиш и с по-кратката и пестелива изразност, защото се предпазваш от излишните "наноси" - неминуеми рискове при словесната протяжност.

    Хареса ми
    Много
    ми хареса


    това твое:


    "Няма ме
    И тази сутрин
    Няма ме.."


    А всъщност, то се явява своеобразната сума-сумарум на стиха ти, като крайна негова експликация.

    Загнезди ми се в естетическото полезрение и:

    "във празни петолиния
    отвеяна
    не се запомних
    и отминах се
    по-няма
    и безизразна
    от тишийната.."


    Поздравление за стореното, което само доказва, че си постоянно докосвана от Евтерпа, Ерато и Калиопа!

    Искрено твой: Мисана
Предложения
: ??:??