И тази вечер пак ще те поканя,
на моята изискана вечеря.
И свещите запалих (днес са с пламък).
(Живея те във днес, а не във вчера).
Чиниите - от бляскав порцелан са.
Ножовете - излъскани с прецизност.
Салфетките - със форма на сърца са,
прободени със клечки... от ехидност.
И тази вечер пак ще те поканя.
Пореден път... надявам се - последен.
Душата ти със обич ще нахраня
и с малко вино, (струваш ми се бледен).
Е, хайде говори... аз нямам думи.
Приседнаха... след първата ми хапка.
Преглътна ли - превръщат се в куршуми.
(Вечерята ти... няма да е сладка).
И тази нощ е пълна със мълчание.
(От тази тишина ще оглупея).
Вечерята изстина... с възклицание.
Прости ми, но не мога да се смея...
От всичките разтърсващи вълнения.
От болката... че свикнала съм с нея.
От всичките ми парещи съмнения,
че трябва и без тебе... да живея!
© Кремена Стоева Всички права запазени