Бях младост, невинност, чистота…
С очи - като капки утринна роса,
заслушани в гласа
на неизбежността.
И ти беше за мен любовта…
Ти си близост, сладост, плам една.
С целувка отдаваш ми страстта,
в прегръдка разкриваш ми безкрайността.
А аз съм просто жена…
Ще съм старост, слабост, скръбта.
В очите ми - сълза,
пътуваща, бърза вечността.
И ти ще си за мен смъртта.
© Мария Всички права запазени