Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
13.03.2010 г., 13:42 ч.

И ти прости, Любов 

  Поезия » Любовна
747 0 9

От черно-белите клавиши на нощта
ти в роза се разпукваше със изгрева
и раждаше се музика от светлина.
В прегръдката си беше ме обвила.
Така ме  носеше и в шепи ме люля.
А аз те имах  в необятна нежност.
Със  чувственост и преклонение изпях
избликналите ноти на сърцето си.
Дори когато си отиваше, разбрах,
че тук във мен завинаги оставаш.
Ще бъдеш моят лъч красив в нощта

и слабостта ми, от която блика сила.

Пред теб съм коленичила аз неведнъж.
Пред теб за всички  блянове ти шепнех.
Простих си, че си тръгна ти, Любов,

а ти прости, че никога не те забравих...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??