Отиде си, остави ме сама...
без думи, без последно изречение дори,
и не веждаш колко страдам, и не знаеш
как сърцето ме боли, и как старая се да не заплача,
но уви... лицето ми се къпе във сълзи...
Прости! Не мога да те мразя...
Но знай, момче, живота пълен е с обрати -
и ти ще плачеш някой ден за някой,
и теб сърцето ще те заболи...
И ще се молиш ти да не заплачеш, но ще има в очите ти сълзи!