Погледнах... и видях я,
подпряла се на студената стена,
стои облечена в черно
и чака поредната душа.
Очите й - две огнени кълбета,
от устата й излиза хлад,
в косите вплела диадема -
черна съскаща змия.
В ръката си - държи косата,
а в другата бездънната торба.
Там стои и чака,
чака последната въздишка на нощта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация