Присъщо ми е вечер, знам,
да се завърна тихо в свойта къща.
Тя беше бащиният храм.
И там отгледан бях с насъщния.
Но някой мрачен Аладин
откри магьосническа лампа.
Нахлу през тъмния комин,
най-уникалното превърна в щампа.
Лишен завинаги от място за подслон,
аз бродя в транс из чуждите вселени.
Осъден на реликтовия стон
между галактиките разделени. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация