И утре
Градът пак замислен разстила
есенни сенки от черна тъга,
а там, сред тях, се е приютила
сама и приведена стара жена.
Край нея - по улицата -
препускат бързи безбройни крака,
създаващи ритъм сред лудницата
в това многолюдно сърце на града.
Черна забрадка, ръждива кутийка
в трепереща бледна ръка...
Това ли кроиш ни - о, шегаджийка - ...