И заваля снегът сега, и трупа
охотно зимната си белота,
а споменът за теб не е в хралупа
и не сънува тиха празнота.
Живее в моя свят една мечта
и няма да я спре сезон студен,
защото аз жадувам от гръдта
и лятото, и ти сте още в мен.
Не мога слънцето си да разлюбя
изгряващо за златните жита.
Зелените поля не ще изгубя
и свежо ароматните цветя.
Надеждата си пазя с мисълта,
че фениксът ще бъде възроден
от топъл дух и пак след пролетта
във ново лято ти ще си до мен.
Самотен днес съм скитник- бард и хрупа
под стъпките ми сняг на горестта.
На пиршества не бях, не пях и в трупа,
а само с теб, жената с нежността.
Ти моя си най- светла красота,
небесният ми ангел вдъхновен.
Веднъж докоснала ме, все пламтя -
и лятото, и ти сте още в мен.
След срещите раздели има, да.
Раздяла не приемам примирен.
Аз вярвам - ще се върнеш с любовта
и в ново лято ти ще си до мен.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Беше посред зима, когато най-после разбрах, че вътре в мен има непобедимо лято »