И воскресся из скорби
Дори и те престанаха да хлопат,
да бият чанове по женското ми его,
пометнах всички ялови въпроси,
миражите изметох, за да светя.
Май лошо се клатушках в тази ладия,
сулганът ме изхвърляше на сухо.
- Да се обесят вятърните мелници!
И всичките хартиени послушници.
Превърнах те в тотем на жива мисъл,
а дневниците се изпълваха със дати.
Стояха скучно прави, по солдатски, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация