Роби (Роберт)
511 3486
1.06.2019 г., 7:51 ч.  

И времето наш съдник ще остане 

  Поезия » Любовна
578 10 10

Ръката ти внезапно се отдръпва.

И в миг светът се сгромолясва.

Заглъхват в мрака тихите ти стъпки.

Сто  мълнии пред мен проблясват.

 

Реките вече ще текат обратно,

а хоризонтът притъмнява...

Животът се променя безвъзвратно

и призраци нощта ще населяват...

 

Ръка протягам, но до мен те няма.

Не те докосват мойте пръсти.

И липсата - болезнено голяма,

по-силна е от всякакво присъствие!

 

А блус за двама тишината свири.

В душата ми бушуват урагани.

Дъждът изтрива скорошните дири.

И времето наш съдник ще остане...

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дано заслужавам добрите ти думи, Албена!...
  • Прекрасна любовна лирика!...
  • Благодаря на всички за вниманието!...
    Хубава седмица, приятели!...
  • Прекрасно! Истинско и искрено.
  • Прекрасно е!
  • "И липсата - болезнено голяма, по-силна е от всякакво присъствие!.." Много хубаво казано.
  • Силно присъствие на чувства.
  • Така красиво описваш самотата след раздялата,че...
    И в моя свят живеят несподелени чувства и постъпки.
    Чувствам се съпричастен!
  • Осезаемо силно! Докосващи редове, пред които просто се мълчи.... Прегръдки!
  • Еми това е!
    Като пресен бонбон лакта, разтопяваш се в устата е чувството след прочита на твоите стихове. Благодаря!
Предложения
: ??:??