Мрак и светлина, студ и топлина, омраза и любов, скръб и радост, жар и плам, грозота и красота. Просто думи отрицателни?! Не, думи наложителни. Така красиви и ужасни, те привличат мисълта. Нима без тях не можем, нима без тях не сме хора? Без тях ние сме нищо? Да, без тях едва ли щяхме да просъществуваме. И все пак те са просто думи, нали?