31.01.2007 г., 1:27 ч.

И З П О В Е Д 

  Поезия
706 0 6

Пиша стихове за какво ли не,

вплитам спомени, късам заблуди,

пия вино, бия се със мъже,

разкопчавам с поглед дамските блузи.

Стискам чашите с двете си ръце,

устни впивам жадно - до изнемога,

изповядвам се на разголени рамене...

Всъщност съм смисъла на огъня.

Влюбвам се всеки път неустоимо,

обичам много жени до невъзможно.

За тази, която иска да ме има,

 свалям от себе си всичко - и кожата...

Не искам, но падам и на колене,

себераздаване на всички езици.

Аз съм рицар - от онези мъже,

които дишат истини.


*  *  *

Вдигам тост и пия сега за тях

по глътка -  за виното и жената,

чрез които се видях, разпознах

 и усетих смисъла на свободата!

 

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За хубави неща вдигаш тост

    Поздрави, много ми хареса!!!
  • Много е хубаво, Вальо!!! Поздрави!!!
  • "Всъщност съм смисъла на огъня.

    Влюбвам се всеки път неустоимо,

    обичам много жени до невъзможно."
    Това е амплоато на всички мъже Вал.
    Но ти си го казал толкова хубаво, с достойнство, и пречистено!
    Поздравления!

  • не, стели-с това участвах миналата година,но не беше сред най-добрите неща.никой не го забеляза!!!
  • Браво Вальо, както винаги - чудесно! Навярно с този стих ще участваш в конкурса на 14 февруари!? От мен - (6)!
  • много е хубаво,като един истински мъж
Предложения
: ??:??