По дяволите всички стари призраци,
които днеска ровят се в душата ми!
Не мога и не мога да им кажа: "Сбогом -
не сте ми нужни в късното си лято!"
И в сянката на свойто малодушие -
не мога да ги върна и не мога!
Задавам си въпрос: "Кому е нужен,
този стихиен, буен огън?
Кому са нужни тези стари спомени -
стари писма..." О - закъснели нощи!
Но някаква частица вика с времето -
" Недей, повярвай - ти я помниш още!" ...