И знаем - чудо няма да се случи
Да бъда същият, какъвто бях,
морето да ни бъде до колене,
и дните да кънтят от твоя смях,
светът да е за тебе и за мене?
За жалост вече късно е, уви!
Изгубихме за щастието ключа!
Вървим сега по старите следи,
но знаем – чудо няма да се случи...
Животът ни косите посребри,
очите ни са тъжни, уморени...
Било ли е това със нас преди?
Дали щастлива си била със мене?
Страхуваме се, че случаен знак,
във миналото може да ни върне
и уж зарасналите рани пак
в болезнен спомен да превърне.
Пътеките със новата трева,
забравили са стъпките ни леки...
А вятър надалече е отвял
мечти и думи за любов навеки!...
© Роберт Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тъжна красота! Поздрав!
-
Отново си в стихията си, Роберт!... Развълнува ме и натъжи... Прекрасна поезия!
-
Благодаря на всички, прочели, гласували или коментирали този стих!...
-
Просто няма как да се случи!
-
Дали е отлетяла, или спи гладна и гола в някой ъгъл, очаквайки някой да я нахрани и облече...
-
И тъжно и хубаво! Прекрасен носталгичен стих!
-
Не знаем! Щом има дори капка съмнение, която поражда помисли и поглед назад, значи има нещо още, а какво е то - дали шанс да се затвори завинаги страницата или пък има още за дописване - само който пробва, може да узнае!
-
Тежи ни миналото като призрак..."и знаем, чудо няма да се случи"...болезнено и истинско.
Красива равносметка. Написано с финес. Поздрави, Роби. -
Хубаво...
-
Отчайващо хубаво!
-
Мелодичен стих, браво!
-
Тъжно е, когато любовта се счупи... Колкото и добре да залепим парчетата пак няма как да съвършено цяла... Поздравления за силния стих, Роби!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Приятно ми е, че те виждам тук, Кремена!...И - добре дошла на страничката ми!...