Губя очертания.
Съзнателно ги губя.
Цял живот съм го търсил-
да загубя грешните очертания
и да стигна до дъното
на субективният ужас,
после да удържа отново,
за да мога да го преобразувам
в безмълвие,
ведрост и малък огън.
Тогава очертанията ми ще се върнат
вече различни-
ефирни изящни,
и ще имат
за материална граница
лицето ти,
устните ти,
очите ти,
а духът ми
ще прониква
отвъд
лицето ти,
устните ти,
очите ти,
и няма да ранява,
ще просветлява и радва
и ще носи
малки невидими искрици,
дано да топлят и други.
© Фабер Всички права запазени