Десет непознати цифри, нима Надеждата отново ми звънеше?!
Сърцето вече не копнееше за любовта ѝ, утопията ми свършила беше...
Защо не вдигам, защо мълчах, когато всичко в мен крещеше?!
И само ако знаеш колко силно я обичах, когато нейното сърце за друг гореше...
Оставих телефона да звъни...
Отпивах хладнокръвно от горчилката, която сам си сипах безразсъдно...
Момента, в който съм допуснал с нещо някой да ме нарани,
ме доближава все повече към така омразното Отвъдно...
Човек умира първо във душата!
Останалото... Просто телеса!
Когато някой в теб повярва и те хване за ръката,
ти си способен да направиш чудеса... ...