stef33 (Стефка)
4 6
1.03.2012 г., 15:05 ч.

Иди си 

  Поезия » Любовна
762 0 7

Иди си... обърни се и тръгни!

Не казвай нищо... думите отнася вятър...

За Бога, не разбра ли – не пиши!!! 

Пиши... и се обаждай... на жената...

 

Аз всичко казах, писах... обясних!

Сега съм няма   -  просто гледам като „светиш”.

Не ми се смей, че ти говоря в стих...

Поне със стих -  веднъж да ме усетиш.

 

Крадях илюзии, усмивки и живот...

и топлих се, протегнала ръце от твоя огън...

напивах се безумно... не с любов!!!

Напивах се безпаметно... с отрова...

 

Наливах вените си със цинизъм...

Завързвах възли суета...

И стъпвах бавно, до колèне газих в реализъм...

А ти това така  не го разбра...

 

Иди си!

Аз не съм онази, която искаш да ти подарява смях...

Бъди добър - сложи чертата!!!

На нищото, на „нищото”, което просто... бях!

© Стефка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е първото нещо, което изобщо някога съм посмяла да публикувам Малко като писмо в бутилка, което знаеш, че едва ли някога ще бъде прочетено от адресата... но пак го хвърляш! Благодаря, Силвия!
  • Написах го на един дъх.. за един мъж, който вероятно никога няма да го прочете Благодаря Ви!
  • Хаpесах!
  • Добро!
    Особенно:
    "Крадях илюзии, усмивки и живот...
    и топлих се, протегнала ръце от твоя огън...
    напивах се безумно... не с любов!!!
    Напивах се безпаметно... с отрова..."
    И въобще...
  • нахъсано
    истинско
    женско(за такава аудитория) е принципно

    но според мен добре си се справила
  • Истинско!
  • Силно и прекрасно.Поздрав!
Предложения
: ??:??