unreal (Силвия)
21 36
8.10.2007 г., 14:30 ч.

Иди си, моля те 

  Поезия
1446 0 12
Иди си, моля те, махни се,
омръзна ми да властваш над живота ми.

Омръзна ми да те жадувам,
в сънувани прегръдки да се будя,
с измислени целувки да заспивам.
Да чувствам как ми казваш, че ти липсвам,
да чувам как ми шепнеш, че ме искаш.

Да се затварям в себе си, да плача.
Да се разкъсвам от изгарящи надежди,
да се събирам пак от безнадеждност.
Със истини сурови да се сблъсквам,
но пак да те обиквам като себе си.

Иди си, че изплаках си очите,
не ми остана сила да те помня.
Но пак намирам някъде надежди
и силно ги прегръщам вместо тебе.

Иди си, че от болка се съсипах.
Дали ме има, ти ли ме създаде?
Помня как ми каза, че съм истинска,
че може би за тебе съм измислена.

Сега ти казвам сбогом, не се връщай.
Не се спотайвай тихо във усмивките,
тръгни към тишината със въздишките,
вземи и мойте спомени със себе си.


Нима те няма? Аз ли те прогоних?
Върни се, моля те, не ме оставяй...

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??