Идиличният квартален бар –
да седнем на по бира двама,
да попием простия, уютен чар,
докат' сервира ни готина дама.
Да се чува рок, джаз и блус,
наздравици, разговори и смехове.
Точно е по нашенски вкус,
дори кат' удавяме наш'те грехове.
На по бира или две, уиски или три –
опа, пак с нас барът ще затваря...
Когато вече залитаме дори,
пак толкова живо ни се разговаря...
Идилия в бара квартален,
с олющени надраскани стени,
с всеки разговор сърдечен и разпален –
пак ще дойдем, нали?
ПП: След като го написах, сервитьорката го залепи на стената.