Облян в брилянтно мека светлина изцяло –
сияен, лъчезарен и сребрист –
на езерото в сребърното огледало
ликът ти нежен аз видях,
все тъй чаровен, приказно красив,
и плахо си дъхът възпрях
да не би да го с дъх прогоня аз.
Дали съм сън сънувал ил` наяве беше –
не зная! Запленен от красота
стоях и гледах как елмазено трептеше
пред мен в кристално ярка светлина.
Край теб припламваха брилянтните искрици ...