Скри се Слънцето в шубрака
в пазвата на дрипавата есен.
Зимата отново ни очаква,
всичко ще е скрежна песен!
Земята снежно ще се прероди
във своята премяна бяла!
Коледен възторг ще зацари
в природата за обич зажадняла!
Луната в своя път незнаен,
в ръцете си със огнен сърп,
ще се облече в сияйно бяло
и ще се потопи във пух!
И снегът ще ни поръси с доброта,
ще бъдем част от зимната картина!
Потапяйки се в тази снежна красота,
студът ще стане май цигулка за мнозина!
Ще бъдем снежни, но горещи,
повити в бяла пелена!
Ще газим в сребърната нежност,
потъваща в ръцете на брега.
Тъй под звуците на снежното белило,
в прегръдките на млечната мъгла,
четката на зимната императрица
ще се потопи в кристална белота!
© Лидия Всички права запазени