Още ли идвам
във нощите,
копнежна и бяла
като прелетна
птица?
Дали все така
ме изпиваш
с очите си,
като икона -
нежна, безгрешна
и няма?
Тревожа ли
твоите сънища,
горят ли във тебе
огнищата?
На пръсти
пристигам,
и боса съм-
с тънка
кенарена риза
Ръцете
протегнати
просят
за моята обич
копнежна..
С мен ще будуваш ли,
скъпи?
Или на ръце
в съня
ще ме носиш?
© Валка Всички права запазени