Ти си като дъжда
идваш и си заминаваш
без да знаеш колко болка причиняваш,
обичаш за да нараняваш.
Ти си като вятъра студен
идваш в моя ден
за да прогониш всичко хубаво
и макар да зная, че е глупаво
аз пак те чакам с нетърпение
с все същото нарастващо вълнение.
Идваш всички чувства да убиеш
после ще избягаш и надалече ще се скриеш
така ще стане зная
хайде идвай най-накрая.
© Кристиана Георгиева Всички права запазени
Очите ти пронизват ме в мъгла...
Обичай ме,за Бога-
тук и сега!