Поезия, красиви думи, страст,
любов, опианение, раздяла..
Реди поет, изпаднал във екстаз
тез думи във тетрадка снежно бяла.
Целувки нежни, топли думи,
ръце горещи, късен час.
Вървя в нощта по чужди друми,
в тетрадката задрасквам "нас".
Очи любими, късен спомен,
парфюм познат, забравен шал.
Мълчание.. като на помен,
разбираш, че сърце на някого си дал.
Страдание и болка тъй позната,
сълза подир сълза в нощта.
За някого отново ставаш непозната,
така изпепелява те страстта.
Надежда, вяра, силен дух
и слънцето отново в утрото изгрява.
"Обичам те" аз за последно чух
и този глас до днес ме сгрява.
© Петя Петрова Всички права запазени