15.07.2006 г., 21:09 ч.

Игра с Живота 

  Поезия
697 0 0
             Животът ми предлагаше игра -
             все иска с мен на "шах" да си играе.
             Но аз отказвах...
             Предложих нещо друго -
             да поиграем на "монополи" -
             ще е по-забавно.
             Хайде, хвърляй заровете!
             Какво купуваш - самотни вечери?
             Имаш ги. Нищо няма да ти струват.
             За мен ще си оставя само споменът.
             Мой ред е. Хвърлям ги. Приятели?
             Не ми трябват - твои са. Купуваш ли?
             От предателството на приятел най-боли.
             Купуваш ли Любов? А малко щастие?
             Тук няма да се разберем. За мен са.
             И няма смисъл от наддаване -
                                      не се продават.
             И сълзите за мен са -
             от тях става ми по-леко.
             Усмивката - и тя не се продава -
             раздавам я на всички.
             А за теб самия?
             Тук няма да се разберем!
             Ще продам честта си на дявола -
             с него сделка ще направя -
             но ти, Животе - оставаш си за мен.

             ...А сега, кажи ми -
             кой е шах? И кой е мат?
             И кой в играта победи?...

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??