Игра със огън
Копнеехме да седнем в самолет
и щастие да дирим по Европа.
Мечта ли бе това или късмет?
Разпръсна се на тънки съчки снопа.
И прокълнати да не сме юмрук,
посипахме света със розов цвят,
но бяхме ли един до друг
в проблемите на шарения свят?
От завист се обриваха душите,
когато някой стъпеше напред.
Не слушахме как пееха щурците,
а гледахме да бъдем в самолет,
да купиме шикарни армагани,
да спастряме от потните пари...
Губехме каквото е останало
като завет от нашите деди.
Какво ще бъде, даже Бог не знае.
В резон на всички земни правила,
със жар когато някой си играе,
той сам ще стане жертва на жарта.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Прекрасно заключение на този така смислен стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и щастие да дирим по Европа.
Мечта ли бе това или късмет?
Разпръсна се на тънки съчки снопа."
Копнеехме и сега.... ни няма! По широкия път поели без обратен билет за връщане!!!
Ти си един от тия по-широкия свят... и виждаш..., и знаеш, изстрадал си го всичко написано. Защото ти пишеш винаги за наболелите проблеми в държавата ни, но кой ли го интересува /имам предвид властимащите/?
Спорен петък ти желая, Вальо!!!