ПетяБогданова-Детелина (Петя Маркова)
36 23
30.04.2018 г., 21:54 ч.

Играчка 

  Поезия » За деца
1439 2 6

От скрина се подаваш и ме гледаш ти

с твоите големи, зорки бухалски очи.

И пак каниш ме свенливо

да забравим в миг, че времето лети,

залисани във волни, цветни, плюшени игри.

 

Но следобедът в неделя, мой любим

отдавна не принадлежи на детството крилато -

чин вече в стаята си имам- светлосин,

на него книга с гръмко име “математика”.

 

На място скришно в гардероба тъмен

суетят се цветните моливи, ярките боички.

За тях съм вече аз голям и прекалено умен

така поне повтарят татко, баба, леля, всички...

 

На закачалката провисена стои 

ученическата черна чанта.

Хм, бухалче, идея мен ме осени,

макар и да звучи тя малко шантаво.

 

В раницата ще намериш мястото си ти,

измежду сериозните тетрадки-

щом в училище звънецът заехти

да споделиме двама спомените сладки.

 

Непораснал бил съм и незрял дори, но ето виждам мама тайно как отваря чекмеджето -

одеялцето ми бебешко в ръце държи,

до бузата си нежно го докосва и шепти

”Кога порасна ми момчето?”...

© Петя Маркова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

По пътя към света на големите »

7 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??