icequeen (Даниела Иванова)
3 4
18.11.2007 г., 21:59 ч.

Играчка 

  Поезия » Любовна
1011 0 4
Ужасно трудно е да си играчка...
Да бъдеш кукла в нечии несигурни ръце...
Да те погалят, да те гушнат... после да те смачкат...
Какво пък толкоз!?... Няма още кукла със сърце!

И всеки път, щом пак във самота потъват,
при нея идват, за да прегърнат своята марионетка нежно!
А щом се утешат, с усмивка те горещо я целуват
 и я захвърлят пак във ъгъла небрежно!!!

Така присвита и безмълвна в тъмнината,
без дъх оставена отново тук,
тя знае - ще се върнеш и с надежда те очаква,
макар че точно ти захвърли я като боклук!!!

А щом спокоен си отидеш
и я запратиш пак във ъгъла, сред тишината,
за миг се спри, заслушай се и там ще чуеш
смеха на нейния жесток убиец - самотата!

Аз зная - куклите не могат да обичат!
И няма още кукла със сърце!
Ала защо сълзи горещи без следа се стичат,
проблясват по безмълвното й порцеланово лице!?

© Даниела Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??