15.04.2005 г., 10:40 ч.

Играта на живота 

  Поезия
4.0 / 3
1389 0 1
Пак се започва,
както всяка връзка.
Но не, ти си убедена,
че това е тя.
Този път ще е последната,
с този човек би живяла вечно.
Не, не ме слушай,
щом така мислиш,
и щом това ти казва сърцето-
така да бъде,
но дано този път да си права.
И всеки ден е като предния
с един и същ човек
години наред.
Но идва този ден,
ти вече не го интересуваш
и пак си сама.
Защо?- се питаш, защо така стана?
Не, не ридай, няма смисъл,
скоро ще дойде друг
и ти пак ще си щастлива.
Не, не ми отричай,
това е просто поредната игра на живота.

© Александра Атанасова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Може би някога, в следващ живот, в ден засега неизвестен, пак ще се срещнат под синия свод... Всичко...
  • Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре... Той нали обеща да ни бъде баща и пастир? А пък ето г...
  • Пленен от плитчините, аз нагазвам водите им едвам мълвящи: Ела, от миналото си прегазен, ще те загър...

Още произведения »