28.03.2020 г., 16:00 ч.

Игри на вятъра 

  Поезия » Любовна
442 1 4

Душата ти е вихър сладострастен,

понесъл от капризната акация цветчета,

неукротим, прескочил в топлата ми пазва,

забравил после дълго да излезе.

Погъделичкал палаво гръдта ми,

усмихнат ме поглежда, уж виновен...

Да види сърдя ли се за играта,

или след миг отново да повтори.

И пак се спуска ниско до асфалта,

помита прах и листи непотребни.

Завихря се любовно във липата,

набрал поредния букет сърдечност.

А аз се смея, толкова е сладък

по-щур ветрец не ме е имал...

С конец от паяжина го улавям,

във пазвата си го зашивам.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??