Икона
Ти дойде в един момент, когато
бе престанало да ме боли.
Зъзнех и във най- горещо лято.
Жадна бях, когато дъжд вали.
Влязох в твоя свят, като във храм.
Омагьоса ме гласът ти от амвона.
И до днес, пред теб защо, не знам
коленича, като пред икона.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
Излезе така, че и ДНК-то ни е еднакво.
И заради него, не понасям някой си анонимник да се предлага.
Не държа да съм готин за теб. Опазил ме Бог.
И... не мислиш ли, че трябва спрем до тук?
Осра се. Не го размазвай.