Като слънце ме изгаряш,
Като вятър ме отнасяш.
Във съня ми се повтаряш.
Тръпки във сърцето внасяш
Като пролет ме омайваш.
Като есен си красива.
Със душата си ме смайваш
И с походка похотлива.
Вечер ти си ми луната.
Сутринта си моят изгрев.
Ти за мене си жената
тачена от мъжки поздрав.
Във едно събрала всичко,
Ти си моята икона.
И кълна се в тебе ничком
в дните светли на сезона.
© Никола Апостолов Всички права запазени