ИКОНАТА
Иконата ни бе начало,
с нея кръстен бях преди.
Недей мисли, че туй случайно бе,
кога от ръцете иконата поде.
Вървяхме заедно в тъмнината,
маяк за миг ни раздели.
Сърцата биеха в ритъм,
отгоре гледаха звезди.
Отдавна чаках топлината,
която някой ще дари.
Дано от този светъл извор
душата на живота ми се появи.
© Васил Всички права запазени