Мълчиш, гледаш мен, светът ти приказка без край, загубих си ума
същият клоун и рицар в едни одежди и различни сюжети, рядко сериозни с теб
ароматът ти докато спях в косите ти - красавица в прегръдките на звяра, неустоими сме един за друг
ще ме преследва вечно от следващото падащо листо на розата червена, първи път, изгубихме си ума
Блян на картина от Моне
никога не съм харесвал импресионизъм
но бих се дуелирал - съвременен Лист
и умрял и или живял, като Онегин без приятел с несподелена любов
Сняг постеля дървената пейка под брезите до реката течаща под леда
прегърнати сами сред публика от снежинките на сцена под звезди на нощни улични лампи
топящи или трупат около нас стъпките, с които пристигнахме
един нов бял свят - вятъра композира цяла нова вселена с новите следи в снега, като тръгнем ...