limeruna (Йоана)
565 3355
8.10.2018 г., 16:03 ч.

Илюзии 

  Поезия
394 4 2

 

Усмивка - сякаш струна водна

трепери и намига на звездите.

Земята полудява от доволство,

чаровно се завърта и въздиша. 

 

Пародия и плач притичват бързо

и облаци се струпват на небето.

Луната се е случила на пъзел - 

сън, мъгла забулват ветровете. 

 

Къде да видим всичката си сила,

сълзите стигат дъното на мрака.

Небето черно сякаш се е свило

и в ситните си мисли тихо трака. 

 

© Йоана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Къде да видим всичката си сила,
    сълзите стигат дъното на мрака.
    Небето черно сякаш се е свило
    и в ситните си мисли тихо трака. "

    Това е много добре развит изказ, като внушение.
    По принцип, в творчеството си ти имаш доста добри попадения откъм тази страна.
    Пиши!
  • Палава и сякаш намигваща образност, в която елегантно и умело са вплетени и тъмни краски /особено във финалния куплет/. Трудно се пише такава поезия, но наслаждението на автор и читател от нея е двойно. Поздравявам те, Йоана!
Предложения
: ??:??