Нощ и ден аз мисля за тебе,
единствено твое е моето време.
Луната, звездите - те светят за нас,
ти си до мен и щастлива съм аз.
Но стига толкова мечти,
сега съм тук сама, далеч от твоите очи.
По следи от кървави сълзи вървя,
напред към бъдещето, миналото да забравя.
Залъгвам се - ще спра да те обичам,
в невъзможната любов се вричам.
В мислите и в моето сърце,
щастието изчезва, а болката расте.
Ако можех да върна времето назад,
щях да сложа край на този ад.
Промяната в живота ми е толкова голяма,
никога не ще зарасне тази рана.
Ще помня теб, омразата в очите ти,
думите, лъжите, неспирните сълзи.
Но знам, че щастието не е за всеки по света,
понякога изчезва радостта,
и  ето, че разбрах едва сега:
една илюзия е  всъщност любовта.