maria94 (Може би закъсняла)
36 9
17.01.2010 г., 15:32 ч.

Илюзия 

  Поезия
834 0 2

Живея в някаква илюзия,

във свят на думи без дела,

любовта у мен се е изгубила,

удави се в душевната  река.

 

Река, която няма да пресъхне,

сълзите вечно ще се вливат там,

искрицата обаче ще угасне,

 за да възкръсне утре, знам.

 

Погубено от светлината огледало,

показващо измамливи очи;

покрита със прозрачно одеало,

болката във мене  не личи.

 

Прозорец, гледащ към небето

и днес - все падащи звезди,

а огънят догаря във сърцето

и всеки ден по-мъничко боли.

 

Ще затворя врата на Рая,

едва ли мястото за мен е там,

свещта без силица изгаря,

отслабна вече мощният й плам.

 

Броя до сто, до двеста, до милион -

едно и също после ще е, зная:

спомени, събрани в стар кашон,

пепел, прах и май... това е!

 

© Може би закъсняла Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??